Ако попаднете на Атон, може да ви се стори, че времето сякаш е спряло. Разбира се - не съвсем. И тук неизбежно проникват белезите на съвременната цивилизация - електричество, транспортни средства. Не по-малко ще ви учуди обстоятелството, че някои часовници показват време, различно от астрономическото - оказва се, това е византийският час, който се отчита според сезона - от 0 ч. при залез слънце.
Когато през ноември миналата година трима колеги посетихме това уникално кътче на Европа, намиращо се на най-източния от трите полуострова на Халкидики на гръцкото Егейско море, с дължина около 60 и ширина, варираща от 8 до 12 километра, аз си спомних, че навремето френските журналисти бяха написали следното: "Тук се идва не за да гледаш, а за да направиш усилия да разбереш". За нас, а най-вече за мен лично, това не беше само поредното пътуване, което включва обзор и запознаване с произведения на изкуството, паметници и старини, а изключителен случай да се докоснеш до висините на духовното, в пределите на възможностите, които предлага тукашният земен живот. Защото стара истина е, че само с хляб не се живее... В този смисъл пътуването до Атон, преди да бъде образователен туризъм, е поклонничество
Света Гора е автономна монашеска република, самоуправляема част от територията на Гърция, намираща се същевременно под юрисдикцията и духовната зависимост на Вселенската патриаршия в Истанбул. Първият й устав (971-972 г.) се е съхранил и действа до ден-днешен. Летоброенето й води началото си от IX в., макар че аскети са живели сигурно и по-рано по тези земи. Основният поток обаче вероятно се отправя тук едва след периода на иконоборството (VIII-IX в.). Атонските отци са наследници на първите монашески общини от ерата на ранното християнство от Египет, Палестина, Сирия, Кападокия и Константинопол.
В духовен и религиозен план, в рамките на източноправославната традиция монашеството е насочено изцяло към спасението на душата и единението с Всевишния. Каква сила на духа се изисква за да оставиш суетата, но и относителния комфорт на съвременната цивилизация, и да се обречеш на служене - безрезервно и всеотдайно - на Бога!
Според преданието Св. Богородица и евангелист Йоан, пътувайки на кораб за Кипър, са били застигнати от свирепа морска буря. Принудени да потърсят спасение на брега, те акостирали на Атон близо до мястото, където ще бъде издигнат по-късно Иверският манастир. Богородица, възхищавайки се от прелестите на природата (и днес всеки, който е посетил Света Гора, не може да не се омайва от красотите на тукашните планини и гори!), като благодарила за спасението, се обърнала с молба към Иисус да й отреди в дар Атонския полуостров. От небето се чул глас: "Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост". В манастирите можем да видим копие на внушителната монументална икона от XIX в., изобразяваща Св. Богородица като покровителка на тази свята земя.
Наред с манастирите, които са общежитийни, има скитове (отшелнически обители), келии - самостоятелни малки монашески обиталища (това е нещо различно от килии - помещенията, където монасите спят и се молят), и пустини (предимно в подножието и около връх Атон, висок 2000 метра, намиращ се на края на полуострова), където живеят отшелниците, приели най-крайните форми на самостоятелен, откъснат от света живот.
Манастирите са 20, като техният брой не може да бъде променян. Те са подредени в определен ред, възприет от кинотиса (общината). От тях манастирът "Зограф" е български, манастирът "Хилендар" - сръбски, а манастирът "Св. Пантелеймон" - руски. Останалите, включително манастирите Ватопед и "Св. Павел", са гръцки.
При круиз около полуострова се виждат повечето манастири, като българския се вижда отдалеч и се разпознава, тъй като е единствения дървен манастир.
Двайсетте манастира, бидейки самоуправляващи се единици, в
същото време се намират помежду си в единно цяло - и в духовно, и в
административно отношение.
/Из www.pravoslavieto.com/
