Истанбул

Минарета и базари

Истанбул с неговия красив, заострен силует от деликатни минарета и лукообразни куполи е град, разкрасен от фантастични дворци, украсени със завоюванибогатства. Посетителите могат да видят корените на този град в пункта за търговия с чуждестранни земи в разкошния "Голям Базар", с неговите дълги с мили павирани пътеки и буквално хилядите блестящи магазини и сергии. Тук можете да се загубите за часове и ако сте готови за здрав пазарлък, то там все още чакат да ги вземете купищя блестящи скъпоценни камъни и килими, скъпи сапфири, рубини и смарагди.

Надолу от Базара ще видите водите на Златния рог и моста Галата, свързващ стария и новия град, но що се отнася до Истанбул, това означава, че е нов - поне на един век. Главната улица Истиклял Джадеси и мрежата от ленти около нея са раят на бутиците, кафетата, ресторантите, баровете и клубовете. Тук ще намерите и най-вкусната храна в града - крем тарама, възхитителни миди, пълнени с ориз и подправки и задължителния кебап. Може да разгледате рибния пазар в Галатасарай не само заради прясната риба, но и заради многото деликатеси с месо, сирене, захаросани плодове и туршии. Един от най-приятните начини за хранене е да хапнете с мезе, но порциите са малки, така че си изберете измежду бърза закуска пиде /малки турски пици/ или голям пир с ястия, получени в резултат на историческото вличние на Гърция, Балканите, Кавказ и западното Средиземноморие. Този шеметен микс, придружен от анасоновата напитка ракъ и серенада от музиканти, свирещи на меланхоличния саз, води до културно изживяване, съперничещо си с посещение в най-великия от древните монументи.
Все пак, като бивша столица не на една, а на две империи - древна Византия и Османската - Истанбул е богат на страхотни за разглеждане имперска история и монументи. Големите стени на издадената в морето земя, известна днес като Султанахмед и изграждана през вековете от императори и султани, са обгръщали отдавна изчезнали дворци и някои от най-ранните световни християнски постройки. Днес, сред многото археологически богатства можете да разучите двореца Топкапъ, Синята джамия и останките на големия хиподрум, използван за надбягвания с колесници.

Как да стигнем до Истанбул : Истанбул се обслужва от международно летище Ататюрк. Автобусна линия свързва летището с площада Таксим - сърцето на модерния Истанбул. А оттам до старата част на Истанбул има градски транспорт. До Истанбул от България може да се стигне и с автобус. Автобуси има всекидневно. Но най-добре е да се доверите на организирано пътуване с туристически оператор.
Не бива да се пропускат : Топкапъ, Синята джамия, Света София, Големия базар, Египетския пазар, брега на Златния рог, разходка с лодка по Босфора, стария квартал Султанахмет, Долма Бахче, ориенталски типичен ресторант с програма, посещение на мол форум с аквариум.
Полезни съвети : Очаква се да се пазарите на пазара, ако не го направите - ще платите много над това, което е реалната стойност. Автобусите се движат до малките часове на нощта, така че не се притеснвайте за ранно прибиране в хотела. Внимавайте, когато си купувате храна от улицата, понякога от топлината стридите са разваление. Свалете си обувките при влизане в джамия - иначе няма да ви пуснат.

На карнавал в Ксанти

На карнавал в Ксанти - от Владимир Събев

Сега май навсякъде е сезонът на маските и карнавалите – Рио де Жанейро, Венеция... Досега не знаех какво е това карнавал на живо и представите ми се изчерпваха с гледаното по ТВ за големите маскарадни шествия по света.
Не бях ходил и в гръцкия град Ксанти от има-няма 30 години. И затова много се изненадах, когато разбрах, че там хората правят такова чудо всяка година на Сирни заговезни от над 40 години вече. Учудих се и на това, макар повечето ми познати също като мен да не бяха чували за карнавала в Ксанти, все пак има професионални и компетентни български туристически агенции, които предлагат посещение на национално значимото за южната ни съседка събитие.
Но стига с тия чудения, с две думи – направо се записах за екскурзията и още веднага ще кажа, че си заслужаваше.
Ксанти е по-скоро малък (около 50 хил. жители, според екскурзовода), нещо като окръжен родопски планински град, от другата страна на побратимения с него нашенски Смолян, през планината, на юг.

С новия граничен пункт Илинден–Ексохи

достъпът до него е още по-лесен – и от западната, и централната част на страната.
Още с пристигането и въпреки мрачното, дъждовно и хладно време се разбира, че в града става нещо голямо. Полицията спира автомобилите далеч от центъра, а движението е доста натоварено за такова малко градче, живописно разположено на южния склон на мъгливата Родопа. След 15 мин. пеша към центъра се чуват първите звуци на празника, които, както и трябва да се очаква, са от уредби, разположени по една от централните калдъръмени, тесни и стръмни като в стария Пловдив или във Велико Търново улички. Платното ѝ се вие като змия между къщите, също в стар византийски стил, и кафенетата по терасите пред тях.
Уличката е старателно обезопасена с подвижни метални прегради, защото точно по нея се предвижда да мине карнавалното шествие. И навсякъде тълпи от хора – просто зяпачи, дошли ако не от цяла Гърция, то поне от цяла Северна Гърция, и самодейни живописни участници в карнавала, маскирани както само въображението им е подсказало. И доста българи има – поне десетина автобуса изсипаха нашенски групи, дошли да видят най-близкия до нас истински карнавал.
Като стана дума за карнавала и още преди да е тръгнало шествието, да дадем някаква информация за него. Всъщност, в основите му стои древен езически обичай. Първоначално празникът е бил предназначен

да прогони злите духове,

естествено. А и в навечерието на лятото и на активния селскостопански сезон да прогони болестите по хората, реколтата и добитъка. За целта жителите са правели клада, на която са изгаряли на открито човешко чучело, наречено Царос (Царус). Обичаят е бил пренесен от бежанци в Ксанти от едно недалечно източнотракийско селце, наречено Самаков. А името Царос идва, според обясненията на експертите, от звука, който издават горящите на кладата дърва.
От 50-те години на миналия век обаче фолклорният характер на карнавала все повече отстъпва място на по-съвременните форми и днес от фолклора вече няма нищо останало. Но националният гръцки характер се запазва, и то не само защото е в Гърция и в него участват предимно гърци, но за това по-нататък.
Докато чакаме началото на шествието, обявено за 13:00 ч, си уплътняваме времето с кратка разходка в старата част на града. Кратка, защото този квартал е много малък, много стръмен и не особено интересен за нас, тъй като такива имаме в немалко български градове и градчета.
После хвърляме и един любопитен поглед на седмичния пазар, разположен в един от парковете на града – пазар, който напомня на ранните години на световния търговски център Илиянци и на който най-голямата забележителност са десетките видове бухти, пържени под навесите на палатките в огромни тенджери с олио. Е, най-евтината порция от 4-5 бухтички с размерите на една хапка, е 2 евро, така че решаваме, че този местен специалитет не заслужава нашето внимание и гордо отминаваме с мисълта в главата

„ние колко бухти сме изяли, ако знаете..."

13:00 ч отдавна минава, ние сме разгледали основните забележителности на Ксанти, изяли сме си приготвените вкъщи сандвичи, поизмръзнали сме, но няма какво друго да правим, освен да зяпаме тълпите и индивидуалните карнаваладжии. Слава Богу, те не липсват и са кой от кой по-колоритни. И с удоволствие се спират и позират за снимки. Музиката дъни и ушите ни вече леко заглъхват, но нали за това сме били път – търсим подходящо място на тротоара на змиевидната карнавална уличка, където да се настаним, за да гледаме шествието. Намираме, даже има и ниски тръбни конструкции срещу паркиране на коли по тротоарите, на които може да се седне.
Сядаме и чакаме. Музикалният грохот не спира и за секунда, тълпите от ентусиасти щъкат нагоре-надолу по широките 1,5 м тротоари и с мъка се разминават. Но настроението е чудесно, всички или се усмихват или направо се смеят, подхвърлят си закачки, черпят се с бира и вино.
Всъщност, това е най-впечатляващото – неподправеното, истинското, спонтанното и искрено веселие. Просто виждаш хора – маскирани или не, които си правят кефа, които са дошли да се повеселят, да си повдигнат настроението, да забравят проблемите, да видят и други като тях около себе си, да съпреживеят заедно всеобщото веселие. Не съм ходил на други карнавали, това вече го казах, но на публични прояви с цел развлечение съм бил и никъде не съм видял такова

настроение, доброта, уважение към другите

Ние все ще се изпокараме, все някакви кусури ще търсим и намерим, ще ни блъснат, смачкат, излъжат в сметката, преджобят или нещо от тоя род, та да не можем наистина от сърце да се порадваме. Е, това е основното на този (а може и на другите по света, не знам) карнавал – от сърце!
А че има какво да развали настроението на гърците, няма спор. И даже, когато най-после с над час закъснение карнавалното шествие тръгва с гръм и трясък, първото нещо, което се вижда, са проблемите на страната и на всеки неин гражданин – кризата, дълговете, слагането на страната под попечителството на международните институции от рода на Европейския съюз и Международния валутен фонд, некадърните и корумпирани местни управници.
Но и към най-сериозния проблем може да се подходи с чувство за хумор, без от това да пострада никой и проблемът да бъде сложен на мястото му. „Продава се Гърция",

„Гърция е зад решетките",

 

 

„По-сладко от партийната торта няма", са само някои от темите, които откриват карнавалното шествие. А то всъщност е изключително мащабно, много добре организирано и провеждано с ред и разум. Една след друга преминават десетки тематични групи от по 150-200 души всяка, всяка със своето послание, изразено в костюмите, песните, танците.
Хилядите зяпачи „намазват" в буквалния смисъл на думата и те по нещо – най-близките до преминаващите групи получават по бузите и челото по някоя и друга черта или петънце от цветна боя, която пътьом им цапват карнаваладжиите. Всички буквално са затрупани от многоцветни конфети и шарени ленти, като през цялото време на продължилото над два часа шествие нито за секунда не спира оглушителната електронна музика и воят на свирките, тромбите и вувузелите на участници и зяпачи. Какофонията е пълна. Но нали е карнавал, то така и трябва да бъде.
Празник, истински празник от сърце и душа. И никой не се колебае да покаже, че се весели, че му е приятно, че разпуска. Без изцепки обаче, без каквито и да било признаци за хулигански прояви. Въпреки, че

не се мярка жив полицай,

а всичко е в ръцете на някаква импровизирана охрана от 20-ина души за едно трасе дълго около километър и събрало няколко хиляди души.
Та си мислим ние за нашата родна действителност, дето стотина хулигани могат с повод и без повод да разстроят софийския градски и частен транспорт за някаква си нищо и никаква футболна среща. И си мислим кога ли и кой ли ще се сети и у нас да организира такъв карнавал, та хората да се порадват ей така – на доброто настроение, на творчеството и въображението, на музиката и танците.
Свърши. Вечерта в Ксанти, казват, щяло да има грандиозна заря с фойерверки. Довечера, живот и здраве, ние ще сме си пак в зимна София.
Тия гърци затова са на тоя хал и държавата им фалира – защото само ядене, пиене, песни и танци им дай... А ние и без тия работи знаем как да сме още по-зле.

Любопитни факти за Япония от lubopiten.com

През последните седмици Япония прикова вниманието на света с трагедията, която я сполетя. Но какво знаем за тази страна.
Ето някои любопитни и малко известни факти за една от трите икономически най- развити страни на света.

Първите заселници в Япония са от преди около 30 000г.
Населението на Япония е 127 690 000 жители (1 май 2008).
Столицата, Токио, е най- голямата агломерация в света с 34 000 000 жители.
Японците наричат страната си Nihon Koku, Nippon Koku, или само Nihon или Nippon. Поради това европейците наричат Япония „Страната на Изгряващото Слънце”.
Япония се състои от над 6800 острова. Над 70% от страната са планини. Има над 200 вулкана- действащи и угаснали. Най-високият връх е именно вулкан – световноизвестният Фуджи, с височина 3776 м, който се е един от символите на Япония.

Япония е разположена в силно сеизмична област. В страната стават средно по 1500 слаби земетресения на година.
По време на последните земетресения и последвалите трагедии, японците демострираха своя алтруизъм. За разлика от други, уж цивилизовани нациии, те не проявиха никакво мародерство.
Япония е последната държава в света, която е съхранила императорската титла. Японският император Акихито е пряк наследник на първия император Дзимму, основал Япония през 711 пр. н. е.
Продължителността на живот на японците е 81,25 години, което е една от най-високите в света.
Японската нация е най-застаряващата в света, възрастното население е 21%.
Грамотността в Япония е почти 100%.
Честта е една от най-сакралните ценности за японците. Последните трима премиери на Япония подадоха отставки, защото не изпълнили предизборните си обещания.
Като форма на извинение или да покажат своето примирение, някои японци си бръснат главите.
Япония е на предпоследно място в света по брой убийства. За сметка на това обаче, ритуалните самоубийства са част от японската култура.
В миналото японската съдебна система е достигала процент на осъдимост 99%.
Японците считат за лошо възпитание да изразяват открито емоциите извън дома, затова лицата им изглеждат безизразни.
Японците се чувстват несигурни извън собствената си страна и пътешествията ги плашат. Но заради примерното си поведение японците са най-желаните туристи.
Токио е най-безопасният мегаполис в света. В градския транспорт дори малките деца спокойно пътуват сами.
Нивото на безработица в страната е под 5%.
В Япония няма място за гастарбайтери. За наемането на чужденци, японският работодател е длъжен да им плаща заплата, по-висока от средната за страната. По този начин е оправдано да се наемат само висококвалифицирани специалисти- чужденци.
Японският работохолизъм се изразява с думата "кароши", което означава "смърт от преработване". Диагнозата е официално призната болест и годишно от нея умират около 10 000 човека.
В Япония не е прието да се предлагат и приемат бакшиши. Бакшишът се възприема като обезценяване на получената услуга или придобитата стока.
В японските магазини и заведения мъжете винаги се обслужват с предимство.
Сумото е национален спорт в Япония. Младите сумо борци традиционно са задължени да чистят и къпят по-възрастните борци.
Порнографията е неразделна част от японското всекидневие. Еротични публикации съвсем легално се продават и на непълнолетни. Освен това Япония се числи към страните с най-нисък процент на изнасилвания.
Японците обичат да говорят за храна и по време на ядене повтарят колко им е вкусно. Смята се дори за признак на неуважение, ако по време на ядене поне няколко пъти не повториш "вкусно".
Сърбането е задължително и рискувате вашият домакин да се обиди, че не харесвате храната му, ако не я изсърбате шумно.
Фугу е едно от най-прочутите ястия в японската кухня, тъй като тези риби са смъртно отровни, ако не се приготвят правилно.
Делфинът е неизменна част от японската трапеза, въпреки протестите на природозащитниците.
Популярно ястие в Япония е суровото конско месо. Поднася се тънко нарязано, без да се готви и се нарича Басаши.
Пазарът Цукиджи в Токио е най-големият рибен пазар в света.
В Япония пъпешите са разпространен плод. Цената на един сочен пъпеш може да достигне 400 долара. Най-скъпият пъпеш в света е продаден на търг в Япония за 22 872 долара. Това е първия пъпеш от реколтата в Юбари- малко градче,  известно с хубавите си пъпеши. Цялата реколта на тези рекордьори е била едва 100 броя.
Японската компания "Тойота" е най-големият производител  на автомобили в света. През 2010 г. е произвела 8,42 млн. автомобила.
В японските домове няма централно отопление. За сметка на това няма заледени улици- през зимата тротоарите и улиците се... подгряват.
Японските тоалетни са високотехнологични. Тоалетните чинии се продават на рафтовете с Hi-Fi техника. Не само, че седалото се затопля, но е комбинирано с биде, пуска музика или поне звук на течаща вода за заглушаване на естествените звуци, пести вода и др.
Понякога влаковете в Япония са толкова претъпкани, че има специално назначени хора, които да тъпчат хората.